ЗАКОН за насърчаване на заетостта /пълен текст/
Обн., ДВ, бр. 112 от 29.12.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., изм., бр. 54 от 31.05.2002 г., в сила от 1.12.2002 г., бр. 120 от 29.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., изм. и доп., бр. 26 от 21.03.2003 г.
кн. 6/2002 г., стр. 107
т. 11, р. 1, № 225а
Глава четвърта: ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА, КОИТО ТЪРСЯТ РАБОТА, И НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ
Глава пета: ПРОЦЕДУРА ПО ИНФОРМИРАНЕ ПРИ МАСОВИ УВОЛНЕНИЯ
Глава шеста: НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА
Глава седма: ОБУЧЕНИЕ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Глава девета: КОНТРОЛ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Глава четвърта
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА, КОИТО ТЪРСЯТ РАБОТА, И НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ
Раздел I
Общи положения
Чл. 17. (1) Лицата, които активно търсят работа, могат да ползват по този закон:
1. информация за обявени свободни работни места;
2. информация за програми и мерки за запазване и насърчаване на заетостта;
3. посредничество по информиране и наемане на работа;
4. професионално информиране, консултиране и ориентиране;
5. професионално и мотивационно обучение;
6. включване в програми и мерки за заетост;
7. стипендия за обучение за придобиване на професионална квалификация.
(2) Работодателите
могат да ползват по този закон:
1. информация за лицата, които активно търсят работа;
2. информация за програми и мерки за запазване и за насърчаване на заетостта;
3. посредничество за наемане на работна сила;
4. включване в програми и мерки за заетост;
5. преференции и премии при запазване и/или увеличаване на заетостта;
6. премии за обучение за придобиване на професионална квалификация и/или стажуване.
(3) Условията и редът за предоставяне на услугите по ал. 1 и 2 се определят с правилника за прилагане на този закон.
Раздел II
Регистрация, права и задължения на лицата, които активно търсят работа
Чл. 18. (1) Всеки български гражданин, който
активно търси работа, може да се регистрира в териториалното поделение на Агенцията по заетостта.
(2) Активно търсещите работа лица се регистрират в една от следните групи:
1. безработни;
2. заети, които желаят да сменят работата си;
3. учащи се, които желаят да работят през свободното си от учение време;
4. пенсионери.
(3) Правата по тази глава могат да упражняват и:
1. чужденците с разрешение за постоянно пребиваване в Република България;
2. лицата, на които е предоставено право на убежище;
3. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) лицата, на които е предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут;
4. лицата, за които това е предвидено в международен
договор, по който Република България е страна.
(4) Регистрацията се извършва по постоянен или настоящ адрес. Условията и редът за регистрация се уреждат с правилника за прилагане на този закон.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) При регистрацията лицето декларира статуса си по ал. 2. В 7-дневен срок от промяната в декларираните обстоятелства лицето уведомява поделението на Агенцията по заетостта.
(6) Регистрацията на лицата по ал. 2 и 3 се удостоверява по ред, установен в правилника за прилагане на закона.
Чл. 19. (1) (Доп. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) За всяко регистрирано безработно лице се подготвя план за действие и график за посещения.
(2) Лицата, които активно търсят
работа, могат да ползват правата по чл. 17, ал. 1, както следва:
1. безработните - по т. 1 - 7;
2. заетите, които желаят да сменят работата си, и учащите се, които желаят да работят през свободното си от учение време - по т. 1, 3 и 4;
3. пенсионерите - по т. 1 и 3.
Чл. 20. (1) Лицето, което е регистрирано като активно търсещо работа, е длъжно да изпълнява препоръките на трудовия посредник, както и предвидените действия, срокове и график за посещения.
(2) При писмена покана от поделението на Агенцията по заетостта лицето, което активно търси работа, е задължено да се яви на посочените дата и час.
(3) Регистрацията се прекратява, когато търсещите работа лица:
1. не
изпълнят препоръките на трудовия посредник или действията, сроковете и графика за посещения, включени в плана за действие;
2. не се явят на посочените дата и час в писмената покана от поделението на Агенцията по заетостта или в срок от 3 работни дни след тази дата;
3. не спазват определения им график за посещение в поделението на Агенцията по заетостта;
4. сменят постоянния си адрес, без да уведомят за това поделението на Агенцията по заетостта;
5. подадат молба по свое желание;
6. починат.
(4) Регистрацията на безработните лица се прекратява и в случаите, когато:
1. започнат работа и са осигурени или подлежат на осигуряване по реда на чл. 4 от
Кодекса за задължително обществено осигуряване;
2. придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране;
3. не изпълнят изискванията на чл. 18, ал. 5, изречение второ.
(5) Лицето има право на следваща регистрация не по- рано от изтичането на 12 месеца след прекратяване на предходната.
(6) При представяне на доказателства за наличието на уважителни причини прекратената на основание ал. 3, т. 1, 2 и 3 или ал. 4, т. 3 регистрация се възстановява.
Чл. 21. (1) Регистрацията се прекратява и възстановява с решение на ръководителя на поделението на Агенцията по заетостта.
(2) Решенията по ал. 1 се обжалват в съда по
реда на Закона за административното производство.
(3) Агенцията по заетостта предоставя информация на Националния осигурителен институт за издадените решения по ал. 1.
Раздел III
Права и задължения на работодателите
Чл. 22. (1) (Отм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.).
(2) Работодателите могат да обявяват в поделенията на Агенцията по заетостта:
1. свободните работни места;
2. потребностите от обучение за професионална квалификация на наетите лица и собствените възможности за неговото организиране.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) Работодателите са длъжни в срок от 7 работни дни да информират поделенията на Агенцията по заетостта за:
1. заетите и закритите работни
места, които са били обявени като свободни;
2. (нова - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) приетите на работа лица, насочени от Агенцията по заетостта;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) безработните лица, отказали да приемат предлаганата подходяща работа;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) отказа си да наемат търсещи работа лица, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта.
(4) Работодателите подават заявки за обучение за придобиване на професионална квалификация на наетия персонал, както и за потребностите от работна сила по видове специалности при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на този закон.
(5) Работодателите могат сами да правят
подбор на препоръчаните им от поделението на Агенцията по заетостта търсещи работа лица или да изискат от Агенцията по заетостта да направи подбора по предварително подадена заявка.
(6) Чуждестранни работодатели могат да ползват посреднически услуги от Агенцията по заетостта по ред, определен от Министерския съвет.
Чл. 23. При обявяване на работните места работодателите нямат право да определят условия по признак пол, възраст, народност, етническа принадлежност и здравословно състояние. Изключения се допускат само по отношение на пол, възраст и намалена работоспособност, когато вследствие на естеството на работата полът, съответно възрастта
или здравословното състояние, представлява съществен елемент от нея.
Глава пета
ПРОЦЕДУРА ПО ИНФОРМИРАНЕ ПРИ МАСОВИ УВОЛНЕНИЯ
Чл. 24. (1) (Доп. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) Работодателят уведомява поделението на Агенцията по заетостта и представителите на работниците и служителите в предприятието относно предвижданите масови уволнения в писмена форма не по-късно от 30 дни преди датата на уволнението.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) Поделението на Агенцията по заетостта изпраща копие на уведомлението по ал. 1 на:
1. общинската администрация;
2. териториалното поделение на Националния осигурителен институт;
3. териториалното
поделение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
(3) Уведомлението по ал. 1 трябва да съдържа цялата необходима информация относно предвижданите масови уволнения, в това число: причините за планираното уволнение; броя и категорията на работниците и на служителите, които ще бъдат уволнени; периода, през който трябва да се извършат уволненията; предвидените критерии за подбора на работниците и на служителите, които ще бъдат уволнени, както и относно проведените предварителни консултации с представителите на работниците и служителите.
Чл. 25. (1) След получаване на уведомлението по чл. 24 се сформират екипи, състоящи се от
представител на работодателя, представители на организациите на работниците и служителите в предприятието, представител на поделението на Агенцията по заетостта и представител на общинската администрация.
(2) Екипите по ал. 1 изготвят проекти за необходимите мерки, насочени към:
1. посредничество за заетост;
2. обучение за придобиване на професионална квалификация;
3. започване на самостоятелна стопанска дейност;
4. алтернативни програми за заетост.
(3) Проектите по ал. 2 се представят за одобряване от регионалната комисия по заетостта, като въз основа на тях се кандидатства за финансиране при условия и по ред, определени с правилника за
прилагане на този закон.
Глава шеста
НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА
Раздел I
Посреднически услуги
Чл. 26. Посредническите услуги по заетостта включват:
1. информиране и консултиране на търсещите работа лица и на работодателите;
2. психологическо подпомагане на търсещите работа лица;
3. насочване към подходящи програми и мерки за заетост;
4. насочване към професионално и/или мотивационно обучение;
5. насочване и подпомагане за започване на работа, включително в друго населено място в страната или в други държави;
6. услуги за започване на самостоятелна стопанска дейност.
Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) Право на
посреднически услуги по заетостта имат работодателите и лицата, които търсят работа.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) Посредническите услуги по заетостта се организират и предоставят от:
1. Агенцията по заетостта;
2. физически лица и/или юридически лица с повече от 50 на сто българско участие, регистрирани по българското законодателство.
(3) Агенцията по заетостта предоставя посреднически услуги:
1. безплатно - по наемането на българските граждани и лицата по чл. 18, ал. 3;
2. безплатно - по наемането на българските граждани в чужбина, както и на чужденци в страната в изпълнение на международен договор, по който Република България е страна;
3. по договор с
чуждестранни работодатели и лицензирани посреднически агенции, които заплащат разходите по извършеното посредничество, и със сродни чуждестранни институции за наемане на български граждани в други държави.
Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) (1) Лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 осъществяват посредническа дейност по наемане на работа в Република България, в други държави и на моряци въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта.
(2) Посредническата дейност по наемане на работа, извършвана от лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2, включва предоставяне на посредническите услуги по чл. 26, т. 1, 2, 4 и 5 в съвкупност или поотделно.
(3) За извършване на дейността по ал. 2 лицата по
чл. 27, ал. 2, т. 2 сключват посреднически договор със:
1. лицата, търсещи работа;
2. работодателите, включително корабособствениците (операторите), търсещи работници и служители.
(4) Посредническият договор, сключен с чужд работодател, включително корабособственик (оператор), се регистрира в Агенцията по заетостта.
(5) Министърът на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице издава удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.
(6) Лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 заплащат такса, определена с тарифа на Министерския съвет, за:
1. регистрация за осъществяване на посредническа дейност по
наемане на работа в Република България;
2. регистрация за осъществяване на посредническа дейност по наемане на работа в други държави и на моряци;
3. регистрация на посреднически договор с чужд работодател, включително корабособственик (оператор).
(7) Посредническата дейност по наемане на работа, извършвана от лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2, може да се извършва и срещу заплащане.
(8) Министерският съвет определя с наредба:
1. условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа;
2. условията и реда за регистрация на лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 за осъществяване на посредническа дейност и за отказването и прекратяването й;
3.
максимално допустимия размер на цената на предоставената посредническа услуга, заплащана от устроените на работа лица;
4. задължителните изисквания за съдържанието на посредническите договори.
Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) (1) Физически и/или юридически лица, извършващи посредническа дейност без регистрация, могат да се регистрират след 3 години от влизането в сила на наказателното постановление за налагане на административно наказание по чл. 81, ал. 1.
(2) Физически и/или юридически лица, чиято регистрация за извършване на посредническа дейност е прекратена, могат да се регистрират отново след 3 години от датата на влизане в сила на акта за
прекратяването й.
Раздел II
Планиране на програми и мерки за насърчаване на заетостта
Чл. 30. (1) Програми и мерки за насърчаване на заетостта по този закон се реализират след одобряването им от Националния съвет за насърчаване на заетостта и от регионалните комисии за заетост и след финансовото им осигуряване с бюджета за съответната година.
(2) За реализация на програмите и мерките за заетост Министерството на труда и социалната политика ежегодно представя разчети за финансовото им осигуряване със Закона за държавния бюджет на Република България на Министерството на финансите.
(3) Агенцията по заетостта ежегодно в съответствие с
процедурите за разработване на проекта на бюджет за съответната година представя на Министерството на труда и социалната политика предложение с програмите и мерките за заетост, които да се реализират през плановата година.
(4) Министърът на труда и социалната политика ежегодно утвърждава плана на Агенцията по заетостта и го осигурява финансово.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) Условията и редът за ползване на преференциите за реализация на програми и мерки се определят с правилника за прилагане на този закон.
(6) (Отм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.).
(7) (Отм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.).
(8) Членовете на комисиите по заетостта и на съветите за сътрудничество към поделенията
на Агенцията по заетостта контролират и наблюдават процесите при реализацията на програмите и мерките.
Чл. 30а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) (1) За изпълнение на програмите и мерките за насърчаване на заетостта се предоставят средства, предназначени за:
1. трудови възнаграждения;
2. допълнителни възнаграждения по минимални размери, установени в Кодекса на труда и в нормативните актове по прилагането му;
3. възнаграждения за основен платен годишен отпуск по чл. 155 от Кодекса на труда;
4. дължими вноски за сметка на работодателя за фонд "Пенсии", фонд "Трудова злополука и професионална болест", фонд "Общо заболяване и майчинство", върху
изплатеното брутно трудово възнаграждение, но върху не по-малко от минималния размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 3 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, както и за фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Националната здравноосигурителна каса;
5. дължими вноски за сметка на работодателя за фонд "Безработица" върху изплатеното трудово възнаграждение, но върху не по-малко от минималния размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 3 от Кодекса за задължително обществено осигуряване;
6. парични обезщетения по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване;
7. обучение за придобиване на
професионална квалификация, мотивационно обучение и ограмотяване;
8. насърчаване на териториалната мобилност на безработните лица, регистрирани в поделенията на Агенцията по заетостта;
9. стипендия, транспортни и квартирни разходи на участващите в обучение за ограмотяване или придобиване на професионална квалификация - за времето на обучението; транспортни и квартирни разходи на участващите в мотивационно обучение;
10. лихви по кредити, отпуснати по гаранционни схеми на Министерството на труда и социалната политика за кредитиране на лица с намалена работоспособност, при започване и развиване на стопанска дейност и създаване на нови
работни места;
11. разходи за ползвани външни консултантски услуги и съпътстващи услуги от лицата по чл. 47, ал. 1 с номенклатура и лимити на средствата, определени съгласно правилника за прилагане на закона;
12. кредит за квалификация по предмета на стопанска дейност и/или нейното управление по одобрения бизнес проект по чл. 47, ал. 1;
13. допълнителни средства за наемане на друг безработен член от семейството без право на парично обезщетение по чл. 47, ал. 4;
14. разходи, направени за обработване на площите, за семена и посадъчен материал, за торове и препарати за растителна защита по одобрен бизнес проект за земеделска дейност.
(2) Според
предназначението си средствата по ал. 1 се разпределят между работодатели, безработни лица и обучаващи организации, както следва:
1. по т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 - на работодателя, наел безработното лице, насочено от поделенията на Агенцията по заетостта;
2. по т. 7 - на обучаващата организация и на работодателя, провеждащи обучението;
3. по т. 8 и 9 - на безработни лица, регистрирани в поделенията на Агенцията по заетостта;
4. по т. 10 - на лица с намалена работоспособност, получили кредити по гаранционни схеми на Министерството на труда и социалната политика;
5. по т. 11 и 12 - на безработни лица, регистрирани в поделенията на Агенцията по заетостта с право на парично
обезщетение, които получават еднократна парична сума по чл. 47;
6. по т. 13 - на лицата, които получават еднократна парична сума по чл. 47, ал. 1 и съгласно чл. 47, ал. 4 осигуряват заетост по одобрения проект на друг безработен член от семейството без право на парично обезщетение;
7. по т. 14 - на безработни лица след одобряване на бизнес проект за земеделска дейност от поделенията на Агенцията по заетостта.
(3) Ежегодно с Националния план за действие по заетостта се определят средствата по ал. 1 и размерът им по отделните програми и мерки за насърчаване на заетостта.
Чл. 30б. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) (1) Средствата по чл. 30а се предоставят въз основа на сключен
договор между териториалното поделение на Агенцията по заетостта и:
1. безработното лице;
2. работодателя;
3. обучаващата организация.
(2) В договора по ал. 1 задължително се посочват:
1. видът на програмата или мярката за насърчаване на заетостта;
2. срокът на действие на договора;
3. предназначението и размерът на предоставените средства;
4. отговорността на страните при неизпълнение на договора.
(3) Предоставените по реда на ал. 1 средства се използват по предназначение от работодателя, безработното лице и обучаващата организация.
Чл. 30в. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) (1) Държавните органи и другите бюджетни организации могат да сключват извън
утвърдената им численост на персонала трудови договори с лица, насочвани по програми за заетост от поделенията на Агенцията по заетостта, но само в рамките на Национален план за действие по заетостта.
(2) За всяко наето лице по ал. 1 поделенията на Агенцията по заетостта превеждат по отделна бюджетна сметка на съответния държавен орган или организация средствата по чл. 30а, ал. 1.
(3) Средствата по сметката по ал. 2 не подлежат на запор или на принудително изпълнение.
Чл. 31. (1) (Доп. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) Министерският съвет, Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта, отделни министерства и други държавни институции или областни
администрации и социалните партньори могат да разработват и предлагат за финансиране и реализиране програми за увеличаване на заетостта, свързани с приоритетите на Националния план за икономическо развитие, Националния план за регионално развитие и Националния план за действие по заетостта, както и програми за заетост, ограмотяване и професионално обучение на групи в неравностойно положение на пазара на труда.
(2) Отговорни институции за разработването и реализирането на програмите за заетост са:
1. за националните програми - Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта;
2. за браншовите програми - съответните
отраслови министерства (структури) съвместно с отраслови синдикални организации, браншови камари, Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта;
3. за регионалните програми - комисиите по заетостта към областните съвети.
(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) Комисиите по заетостта към областните съвети за регионално развитие предлагат на Министерството на труда и социалната политика регионални програми за ограмотяване, професионално обучение и/или заетост в дейности от обществен интерес.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) Програмите по ал. 1, финансирани от Министерството на труда и социалната политика, се утвърждават от
министъра на труда и социалната политика при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на този закон.
Чл. 32. (1) Комисиите по заетостта към областните съвети за регионално развитие организират реализирането на краткосрочни или средносрочни програми за развитие на заетостта.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.).
Чл. 33. (1) Регионалните програми за заетост конкретизират целите, приоритетите и инструментите за провеждане на държавната политика по заетостта. Те съдържат мерки и проекти, съобразени с приоритетите на Националния план за икономическо развитие, Националния план за регионално развитие и Националния план за действие по заетостта.
(2)
Регионалните програми за заетост включват всички проекти за увеличаване на заетостта по държавни приоритети, действащи на територията на областта, както и общински проекти и проекти на други юридически лица, одобрени от Комисията по заетостта.
(3) Регионалните програми за заетост се разработват ежегодно и се предлагат за съгласуване при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на този закон.
Раздел III
Заетост на младежи
(Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.)
Чл. 34. (Отм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.).
Чл. 35. (Отм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.).
Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) (1) За всяко разкрито работно място, на което е наето безработно лице до 29-годишна възраст,
насочено от поделението на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от 12 месеца.
(2) За всяко разкрито работно място, на което е наето безработно лице до 29-годишна възраст с намалена работоспособност и младежи от социални заведения, завършили образованието си и насочени от поделение на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца.
Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) За всяко разкрито работно място, на което е наето безработно лице с непрекъснато
поддържана регистрация не по-малко от 12 месеца, насочено от поделение на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от 12 месеца.
Чл. 38. (Отм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.).
Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., отм., бр. 26 от 2003 г.).
Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) (1) Агенцията по заетостта съвместно с дружествата за заетост на безработни лица разработва и реализира проекти и програми за заетост от обществен интерес с национален и регионален характер. Дружествата за заетост на безработни лица кандидатстват пред Министерството на труда и социалната политика за финансиране на
проектите и програмите.
(2) Дружествата по ал. 1 се регистрират по действащото законодателство с основен предмет на дейност - осигуряване заетост на безработни лица, регистрирани в териториалните поделения на Агенцията по заетостта.
(3) За всяко наето по трудов договор безработно лице, насочено от поделенията на Агенцията по заетостта по проекти и програми по ал. 1, се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за действително отработеното време за срока на трудовия договор, но за не повече от 12 месеца.
Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) За всяко разкрито работно място за обучение за придобиване на професионална квалификация и/или стажуване, на което е наето
безработно лице до 29-годишна възраст, насочено от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за срока на обучението и/или стажуването на приетото лице, но за не повече от 6 месеца.
Раздел IV
Програми и мерки за преход от пасивни към активни мерки
Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) На безработни, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта и наети на работа за срок не по-малък от 6 месеца извън границите на населеното място по постоянното им местоживеене, се изплащат еднократно суми за транспортни разходи съгласно чл. 30а, ал. 2.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) На безработни, насочени от поделенията на
Агенцията по заетостта към определен работодател за наемане на работа извън границите на населеното място, се изплащат месечно суми за транспортни разходи съгласно чл. 30а, ал. 2.
Чл. 43. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) За всяко разкрито работно място, на което са наети безработни лица, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, за половината от законоустановеното работно време, на работодателя се предоставят суми, съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца.
(2) Лицата по ал. 1 са регистрирани безработни, които са получавали парично обезщетение за безработица не повече от 5 месеца.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 26
от 2003 г.) Средствата по ал. 1 се предоставят за срок не повече от 12 месеца за двама души на едно работно място, при условие че се увеличава средносписъчната численост на персонала.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.).
(5) Работодателят има право да проведе обучение за придобиване на професионална квалификация в рамките на непълното работно време, като посочи обучаваща организация или сам извърши обучението в рамките на максимално определения размер на средствата за обучение на едно лице.
Раздел V
Програми и мерки за обучение
(Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.)
Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) Работодател, който осигурява поддържане и повишаване на квалификацията
на наетите работници и служители, може да кандидатства за предоставяне на суми съгласно чл. 30а, ал. 2, но не повече от половината от максимално определения размер на средствата за обучение на едно лице.
Чл. 45. (1) Работодател може да наема безработни лица, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, за обучение и работа на работното място за времето, през което заетото лице е на обучение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) За всяко работно място по ал. 1, на което е наето безработно лице, насочено от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от
6 месеца.
Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) За всяко разкрито работно място за стажуване и/или чиракуване, на което е наето безработно лице, насочено от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за срока на стажуването и/или чиракуването, но за не повече от 6 месеца.
Раздел VI
Насърчаване на предприемачеството
Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) На лице или лица, които са безработни с право на парично обезщетение и желаят самостоятелно или заедно да започнат стопанска дейност за производство на стоки и/или услуги, се предоставят за сметка на фонд "Безработица" еднократни парични суми след
одобряване на бизнеспроект от поделението на Агенцията по заетостта и молба от лицето до поделението на Агенцията по заетостта, с която заявява, че желае да получи еднократна парична сума вместо парично обезщетение или помощи за безработица при условията и по реда на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) Право на еднократна парична сума по ал. 1 имат лицата, които отговарят на изискванията за отпускане на парично обезщетение при условията и по реда на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.).
(4) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) На лицата, които са получили еднократна парична сума по ал. 1
и които осигуряват заетост по одобрения проект на друг безработен член от семейството без право на парично обезщетение за безработица, се предоставят допълнително средства съгласно чл. 30а, ал. 2.
Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) На лицата, които са получили еднократна парична сума по чл. 47, ал. 1, съгласно чл. 30а, ал. 2 може да се предоставят допълнително средства под формата на кредит за квалификация по предмета на стопанската дейност и/или нейното управление по одобрения проект по чл. 47, ал. 1.
Чл. 48а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) Лицата, получили кредит по проекта "Гаранционен фонд за микрокредитиране", могат да ползват услуги за обучение за придобиване на
професионална квалификация по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) На лицата по чл. 47 съгласно чл. 30а, ал. 2 могат да се възстановят разходите за ползвани външни консултантски услуги.
Чл. 49а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) (1) На безработни лица, след одобряване на бизнес проект за земеделска дейност от поделенията на Агенцията по заетостта, може да се предоставят заложени в бизнес проекта средства за разходи съгласно чл. 30а, ал. 1, т. 14.
(2) За придобиване на професионална квалификация по предмета на дейност и/или нейното управление по одобрения проект от поделенията на Агенцията по заетостта на лицата по ал. 1 се
предоставят допълнително суми съгласно чл. 30а, ал. 2.
Раздел VII
Програми и мерки за откриване на нови работни места
Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) На работодатели-микропредприятия, регистрирани по действащото законодателство, се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за срок 12 месеца за първите пет разкрити работни места, на които са наети безработни лица, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта.
Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) За всяко разкрито работно място, на което са наети на непълно работно време безработни лица, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2, но за не повече
от 12 месеца.
Раздел VIII
Програми и мерки, осигуряващи равни възможности чрез социално-
икономическа интеграция на рискови групи в пазара на труда
Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) (1) За всяко разкрито работно място, на което са наети безработни лица с трайно намалена работоспособност, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца.
(2) За всяко разкрито работно място за наемане на временна, сезонна или почасова работа, на което са наети безработни лица с трайно намалена работоспособност, насочени от поделенията на
Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 6 месеца.
Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) За всяко разкрито работно място, на което са наети безработни лица - самотни родители (осиновители) и/или майки (осиновителки) с деца до 3-годишна възраст, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта за работа на пълно или непълно работно време, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца.
Чл. 54. (Отм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.).
Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) (1) За всяко разкрито работно
място, на което са наети безработни лица, изтърпели наказание лишаване от свобода и насочени от поделенията на Агенцията по заетостта в срок до 12 месеца от освобождаването от мястото за изтърпяване на наказанието, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца.
(2) Работодателят има право да проведе обучение за придобиване на професионална квалификация, като посочи обучаваща организация или сам извърши обучението в рамките на средствата по чл. 30а, ал. 1, т. 7.
Чл. 55а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) За всяко разкрито работно място, на което са наети безработни жени над 50-годишна
възраст и мъже над 55-годишна възраст, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца.
Раздел IХ
Защита и запазване на заетостта
Чл. 56. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) (1) Насърчителните мерки по този закон може да ползва работодател, който няма изискуеми публични задължения.
(2) Работодателят ползва насърчителните мерки по чл. 36, 37, 43, 50, 51, чл. 52, ал. 1, чл. 53, 55 и 55а, ако осигурява заетост на безработни лица, насочени от Агенцията по заетостта за допълнителен период, равен на периода на субсидиране.
(3) На всяко разкрито работно
място по чл. 36, 37, 43, 50, 51, чл. 52, ал. 1, чл. 53, 55 и 55а може да се назначават последователно повече от едно безработни лица, насочени от Агенцията по заетостта при условия и по ред, установени с правилника за прилагане на закона.
(4) Разкриването на работни места по чл. 36, ал. 1, чл. 37, 43, 50, 51, 53, 55 и 55а се субсидира, ако се осигурява заетост над средносписъчната численост на персонала за последните 6 месеца.
(5) Работодател, който не е запазил работните места съгласно ал. 2, възстановява получените суми със законната лихва, с изключение на случаите, определени с правилника за прилагане на закона.
(6) Трудовите и осигурителните отношения на наетите безработни лица от
работодател, получил преференции по реализацията на програми и мерки за насърчаване на заетостта, се уреждат при условията на българското трудово и осигурително законодателство. Лицата се наемат по трудово правоотношение.
Чл. 57. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) Работодател, който в случаите, когато се намалява обемът на работата или спира работата за повече от 15 работни дни, запазва заетостта на лицата, може да кандидатства за предоставяне на суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за всяко лице за времето, през което е било на работа, но за не повече от 2 месеца.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) На работодател, който запазва заетостта на лицата по ал. 1 и ги включва в обучение за
придобиване на професионална квалификация, се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за всяко лице за времето, през което е било обучавано.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) Финансирането на максималния размер на разходите за обучение по ал. 2 се осигурява, ако работодателят запазва заетостта на лицата по ал. 1 за не по-малко от 12 месеца.
Глава седма
ОБУЧЕНИЕ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Раздел I
Обучение за придобиване на професионална квалификация на възрастни
Чл. 58. Министерството на труда и социалната политика съвместно с Министерството на образованието и науката:
1. разработва и координира политиката
и стратегиите по обучение за придобиване на професионална квалификация на възрастни - безработни и заети лица на национално равнище;
2. организира и ръководи Националната система за обучение за придобиване на професионална квалификация на безработни и заети лица;
3. проучва, анализира и прогнозира състоянието, развитието и потребностите от обучение за придобиване на професионална квалификация на възрастни.
Чл. 59. (1) Към министъра на труда и социалната политика се създава Национален консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила, който включва представители на министерства, агенции, комисии, представителни организации
на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище и други юридически лица с нестопанска цел.
(2) Председател на Националния консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила е заместник-министър на труда и социалната политика, а заместник-председател е заместник-министър на образованието и науката.
(3) Националният консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила:
1. съгласува разработването на национална политика и стратегии за обучение за придобиване на професионална квалификация на безработни и заети лица;
2. координира и контролира взаимодействието между представителните
организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище във връзка с ученето през целия живот;
3. съгласува потребностите от обучение за придобиване на професионална квалификация.
Чл. 60. Дейностите, свързани с обучението за придобиване на професионална квалификация на възрастни, се осъществяват освен от институциите по чл. 58 и от:
1. Агенцията по заетостта;
2. Националната агенция за професионално образование и обучение;
3. центровете за професионално обучение;
4. други институции, посочени в закон или в акт на Министерския съвет.
Чл. 61. За съхраняване и развитие на заетостта се разработват и изпълняват национални,
регионални и специализирани програми за обучение за придобиване на професионална квалификация на възрастни - безработни и заети лица.
Чл. 62. (1) Обучение за придобиване на професионална квалификация на възрастни - безработни и заети лица, се извършва в съответствие с утвърдения годишен план по чл. 30, ал. 4.
(2) Обучение за придобиване на професионална квалификация и мотивационно обучение на възрастни се осъществява от центровете за професионално обучение, лицензирани в съответствие с действащата нормативна уредба, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на този закон.
Раздел II
Обучение за придобиване на професионална
квалификация на възрастни,
организирано от Агенцията по заетостта
Чл. 63. (1) Агенцията по заетостта организира обучение за придобиване на професионална квалификация в съответствие с потребностите на пазара на труда, изискванията на работодателите и утвърдения план по чл. 30, ал. 4, както следва за:
1. безработни;
2. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) лицата по чл. 48 и 48а;
3. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) работници и служители в микро- и малки предприятия, които през последните 3 месеца са били на трудов договор при последния работодател;
4. работници и служители, за които се изменят изискванията към професионалната им квалификация поради конкретни промени в
производството;
5. лицата по чл. 57, ал. 2.
(2) Агенцията по заетостта организира и мотивационно обучение на безработните за активно търсене на работа и адаптиране в пазарните условия.
Чл. 64. Агенцията по заетостта организира обучение за:
1. начална професионална квалификация за лица, които нямат такава квалификация;
2. допълнителна квалификация;
3. преквалификация.
Чл. 65. (1) Включването на работниците и служителите и на безработните в обучение за начална професионална квалификация или за преквалификация, организирано от Агенцията по заетостта, задължително се предхожда от професионално ориентиране, информиране и консултиране.
(2) Условията и
редът за организиране на професионално ориентиране, информиране и консултиране се определят с правилника за прилагане на този закон.
Чл. 66. (1) Обучението за придобиване на професионална квалификация на лицата по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1, 2 и 5 и мотивационното обучение по реда на чл. 63, ал. 2, организирани от Агенцията по заетостта, се финансират при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
(2) Обучението за придобиване на професионална квалификация на работниците и служителите по реда на чл. 63, ал. 1, т. 3 и 4, организирано съвместно от Агенцията по заетостта и работодателите, се финансира при условия и по ред, определени с наредба на
Министерския съвет.
(3) На безработните по чл. 63, ал. 1, т. 1, участващи в обучение за придобиване на професионална квалификация, се изплаща стипендия при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
Глава осма
РАБОТА НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ В ДРУГИ ДЪРЖАВИ И
НА ЧУЖДЕСТРАННИ ГРАЖДАНИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Чл. 67. По силата на този закон българските граждани могат да работят в друга държава съобразно националното й законодателство и/или при условията и по реда, регламентирани с международен договор за обмен на работна сила, по който Република България е страна, като:
1. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) сключат договор
с работодател от съответната държава чрез посредник по смисъла на чл. 27, ал. 2 и чл. 28, ал. 1;
2. бъдат изпратени на работа от български работодател.
Чл. 68. Агенцията по заетостта осъществява сътрудничество с публичните служби на други държави, които отговарят за наблюдението на условията за наемане на работа, като обменят информация относно:
1. националното трудово законодателство и законодателството за наемане на работа на чужденци;
2. наетите български граждани на територията на съответната държава и наетите граждани на съответната държава на територията на Република България;
3. установените нарушения на условията и реда за наемане на работа;
4.
установените случаи на незаконно извършване на трудова дейност на българи на територията на съответната държава и на граждани на съответната държава на територията на Република България.
Чл. 69. (1) Българските работодатели и посредници по чл. 67 не могат да уговарят за българските граждани условия на труд и възнаграждения под минималните за приемащата държава съобразно националното й законодателство.
(2) Взаимоотношенията между българските граждани и физическите и юридическите лица - посредници по чл. 28, ал. 1, чрез които се осигурява работа в друга държава, се уреждат с договор за посредничество.
Чл. 70. (1) Чужденец може да работи по трудово
правоотношение или като командирован в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България след получаване на разрешение за работа в съответствие с изискванията, определени с акт на Министерския съвет или в международен договор, по който Република България е страна.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) Разрешението по ал. 1 се издава от Агенцията по заетостта по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован чужденец.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г.) Не се изисква разрешение за работа на чужденци с постоянно пребиваване в Република България или на чужденци, на които е предоставено убежище, статут
на бежанец или хуманитарен статут, както и в случаите, предвидени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
(4) Условията и редът за допускане на командировани чужденци в Република България в рамките на предоставяне на услуги се уреждат с наредба на Министерския съвет.
Чл. 71. Разрешение за работа на чужденци се издава за заемането на длъжности, за които по закон не се изисква българско гражданство:
1. съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на националния пазар на труда;
2. при условие че общият брой на работещите за местния работодател чужденци не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост
на наетите по трудово правоотношение български граждани и чужденци с предоставено право на убежище или с признат статут на бежанец в предходните 12 месеца;
3. когато предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;
4. когато трудовото възнаграждение осигурява необходимите средства за издръжка в страната съобразно размера, установен с акт на Министерския съвет.
Чл. 72. (1) Разрешението за работа се издава за срок до 1 година.
(2) Срокът по ал. 1 може да бъде продължаван, ако не са отпаднали условията за първоначално издаване.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) За издаване и
продължаване на разрешение за работа за чужденец местният работодател внася такса в размер 600 лв.
(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) Таксата по ал. 3 внася и местното лице, приемащо на работа командирован чужденец.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) За сезонна работа до 6 месеца за една календарна година и за работа като преподавател в средно или висше училище таксата е 300 лв.
(6) (Предишна ал. 5, доп. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) За преиздаване на разрешение за работа поради загубване, повреждане или унищожаване на документите се заплаща такса в размер 200 лв.
Чл. 73. Трудовите и осигурителните отношения на чужденци, наемани на територията на Република България от местни
работодатели, се уреждат по условията на българското трудово и осигурително законодателство.
Чл. 74. (1) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа, както и за освобождаване от разрешения за работа на чужденци; видовете разрешения за работа; допустимата обща продължителност на заетостта, както и изключенията по чл. 70, ал. 1 и чл. 71, т. 1 и 2 се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) Министърът на труда и социалната политика дава указания по прилагането на международни договори в областта на заетостта, по които Република България е страна, ако в тях не е предвидено друго.
Глава девета
КОНТРОЛ
И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Раздел I
Контрол
Чл. 75. (1) Министърът на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по спазването на този закон, както и на другите нормативни актове в областта на заетостта и безработицата.
(2) Специализираната контролна дейност се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.
Чл. 76. (1) Контролните органи имат право:
1. да посещават по всяко време местата, където се извършва работа или се упражнява професия;
2. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) да изискват от проверяваните лица писмени обяснения и сведения, както и
предоставяне на заверени копия от всички необходими документи и справки;
3. да получават пряко от работниците, служителите и безработните лица необходимата им информация.
(2) Работодателите, длъжностните лица, работниците, служителите и безработните лица са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на функциите им.
(3) Контролните органи са длъжни:
1. да проверяват своевременно получените сигнали за нарушения;
2. да не разгласяват сведенията, съставляващи държавна, служебна или търговска тайна, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола;
3. да не използват получената информация за свое или на
други лица облагодетелстване;
4. да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение.
Чл. 77. Работодателите, работниците и служителите, организациите на работодателите и на работниците и служителите, както и лицата, които търсят работа, имат право да сигнализират Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" за извършени нарушения на този закон и на международните договори в областта на заетостта, които са в сила за Република България.
Чл. 78. (1) Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" може да прилага следните принудителни административни мерки:
1. да дава задължителни предписания на работодателите и
длъжностните лица за преустановяване на нарушенията по този закон;
2. да спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодател или длъжностно лице в областта на трудовата заетост по този закон.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) Принудителните административни мерки по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство, като обжалването не спира изпълнението им.
Раздел II
Административнонаказателна отговорност
Чл. 79. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) На физически и/или юридически лица, които не изпълнят задължително предписание по чл. 78, ал. 1, т. 1 на контролните органи, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в
размер до 1000 лв., а при повторно нарушение - до 2000 лв.
(2) На работодател, длъжностно лице, безработно лице или физическо лице, което противозаконно пречи на контролните органи да изпълнят служебните си задължения, се налага глоба, съответно имуществена санкция, до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) На длъжностно лице или работодател, който не изпълни принудителна административна мярка по чл. 78, ал. 1, т. 2 на контролните органи по този закон, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер до 1000 лв., а при всяко следващо неизпълнение - до 2000 лв.
(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) На длъжностно лице, което не прекрати
регистрацията на безработно лице, при условие че са налице основанията по чл. 20, ал. 3 и 4, се налага глоба в размер от 200 до 500 лв.
Чл. 80. На работодател, отказал без уважителни причини да наеме на работа насочен от поделението на Агенцията по заетостта безработен с трайно намалена работоспособност, в рамките на определения норматив в чл. 315 от Кодекса на труда се налага глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв. за всеки отделен случай.
Чл. 81. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) На физически и/или юридически лица, извършващи посредническа дейност и услуги без регистрация, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер 5000 лв., при повторно нарушение -
от 5000 до 10 000 лв., и от 10 000 до 20 000 лв. за всяко следващо нарушение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) На физически и/или юридически лица, извършващи посредническа дейност и услуги в нарушение на изискванията за осъществяване на дейността, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер до 2500 лв., а при повторно нарушение - до 5000 лв.
Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) На работодател, наел по трудово правоотношение чужденец без разрешение за работа, или на местно лице, приело на работа командирован чужденец без разрешение за работа, както и на чужденец, извършващ трудова дейност без разрешение за работа, се налага глоба или имуществена санкция в размер,
определен по чл. 48 от Закона за чужденците в Република България, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) На работодател, извършил масово уволнение без предварително уведомление и преди изтичането на срока по чл. 24, ал. 1, се налага глоба или имуществена санкция в размер 200 лв. за всеки уволнен.
Чл. 84. Работодатели и безработни, които използват предоставените им по глави шеста и седма целеви средства не по предназначение, се наказват с глоба или имуществена санкция в двоен размер на неправомерния разход.
Чл. 85. (1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи.
(2) Наказателните
постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от упълномощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(4) Събраните суми от наложени глоби и имуществени санкции се администрират от Министерството на труда и социалната политика.
Чл. 86. При установяване на закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление, контролните органи уведомяват незабавно органите на
прокуратурата.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Безработен" е всеки, който не работи, който активно търси работа и който има готовност да започне работа в двуседмичен срок от уведомяването му от поделението на Агенцията по заетостта.
2. "Продължително безработни" са безработни лица с непрекъснато поддържана регистрация в поделение на Агенцията по заетостта не по-малко от 12 месеца.
3. "Лице, което активно търси работа" е всяко лице, което не е отказвало срещи с работодатели, организирани от поделение на Агенцията по заетостта, и самостоятелно е посещавало
работодатели за постъпване на работа.
4. "Подходяща работа" е тази, която съответства на образованието и квалификацията на лицето, както и на здравословното му състояние, възрастта и пола, ако те са условие за изпълнението на работата и ако тя се намира в същото населено място или до 30 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт.
4а. (Нова - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) "Групи в неравностойно положение на пазара на труда" са групи от безработни лица с по-ниска конкурентоспособност на пазара на труда, в които се включват: безработни младежи; безработни младежи с трайно намалена работоспособност; безработни младежи от социални
заведения, завършили образованието си; продължително безработни лица; безработни лица с трайно намалена работоспособност; безработни лица - самотни родители (осиновители) и/или майки (осиновителки) с деца до 3-годишна възраст; безработни лица, изтърпели наказание лишаване от свобода; безработни жени над 50-годишна възраст и безработни мъже над 55-годишна възраст; други групи безработни лица.
5. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) "Дейности от обществен интерес" или "общественополезни дейности" са дейностите по комунално-битово обслужване; благоустройство на населеното място и производствени зони, саниране на площи, индустриални райони, сгради и други;
поддържане и опазване на общинската и държавната собственост; опазване на околната среда; поддържане и опазване на паметници на културата и оказване на социални услуги.
6. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) "Лицата извън системата на народната просвета и висшето образование" са всички лица в трудоспособна възраст, които не учат в системата на народната просвета (професионални училища, професионални гимназии и професионални колежи) и във висше училище.
7. "Обучение за начална професионална квалификация" е това обучение, при което се придобива начална квалификация по професия.
8. "Непрекъснато професионално обучение" е обучение за
усъвършенстване (актуализиране, повишаване или разширяване) на придобитата професионална квалификация след началното професионално обучение, както и за преквалификация.
9. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) "Масови уволнения" са уволнения по чл. 328, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от Кодекса на труда, извършени от работодателя поради една или повече причини, които не са свързани с личността на съответните работници, когато броят на уволненията е за период 30 дни:
а) най-малко 10 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е повече от 20 и по-малко от 100 работници и служители;
б) най-малко 10 на сто от броя на работниците и
служителите в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е най-малко 100, но не повече от 300 работници и служители;
в) най-малко 30 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е най-малко 300 или повече работници и служители.
10. "Повторно" е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
11. "Външни консултантски услуги" са консултантска помощ по мениджмънт и/или за извършване на проучвания, която се предоставя от физически или юридически
лица, регистрирани по българското законодателство, срещу заплащане или безплатно.
12. "Социални партньори" са представители на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище и други юридически лица с нестопанска цел, които участват в социалното сътрудничество във връзка и по повод изпълнението на закона.
13. "Премия за работодатели" са сумите, предоставени на работодатели, които сключват договори за програми и мерки за запазване и за насърчаване на заетостта по този закон.
14. "Местни работодатели" са работодателите, регистрирани по българското законодателство.
15. "Съпътстващи
услуги" са административно-правни и финансово- експертни услуги, информационни услуги, консултантски и обучителни услуги, подпомагащи самостоятелната стопанска дейност.
16. "Рискови групи" са част от безработните лица, живеещи или застрашени от изпадане в състояние на социална изолация или бедност.
17. "Сираци" са ненавършили пълнолетие деца, на които единият или двамата родители са починали.
18. "Възрастен" е всяко лице във и над трудоспособна възраст.
19. "Пряка дискриминация" е дискриминацията, при която едни работници и служители се третират, са били третирани или биха били третирани в сравнима ситуация по-благоприятно
от други във връзка с който и да е от критериите по чл. 2.
20. "Непряка дискриминация" е дискриминацията, при която се използват привидно допустими от закона разрешения при осъществяване на трудовите права и задължения, но се прилагат с оглед на критериите по чл. 2 по начин, който реално и фактически поставя едни работници и служители в по-неблагоприятно или привилегировано положение спрямо другите. Не представляват дискриминация различията или предпочитанията, които се основават на квалификационните изисквания за извършване на определена работа, както и специалната закрила на някои работници и служители (непълнолетни, бременни и майки на
малки деца, инвалиди, трудоустроени и други подобни).
21. "Самотни майки (осиновителки)" са:
а) майки, които при раждането на детето не се намират в законен брак; вдовици, когато раждането на детето е станало по-късно от десетия месец след смъртта на съпруга; разведени, когато раждането на детето е станало по-късно от десетия месец след влизането в сила на решението на съда, с което е допуснат разводът между съпрузите;
б) осиновителки, които при осиновяването на детето не се намират в законен брак;
в) не се считат за самотни майки (осиновителки) онези, които получават присъдени суми за издръжката на детето или живеят в едно домакинство с бащата на
детето, както и когато се намират в законен брак с друго лице.
22. "Стажуване" е работа на конкретно работно място за придобиване или повишаване на квалификацията чрез развитие на уменията и увеличаване на опита.
23. "Чиракуване" е обучение на конкретно работно място с редуване на обучение в образователната система.
24. "Мотивационно обучение" е обучение за стимулиране и насочване на индивидите към обучение за придобиване на професионална квалификация и/или заетост чрез придобиване на знания и умения за ориентиране в пазара на труда, търсенето и избор на обучение или заетост.
25. "Ограмотяване" е процес на обучение за
придобиване на знания и умения за четене, писане, аритметика, елементарни знания в областта на хуманитарните и точните науки.
26. "Уважителни причини" са: задържане от органите на властта; явяване в съд или друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподготовка, заболяване и други, удостоверени с официален документ, за които ръководителят на поделението на Агенцията по заетостта е уведомен своевременно.
27. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) "Уважителни причини за отказ за приемане на работа на насочен от поделението на Агенцията по заетостта безработен с трайно намалена работоспособност" са налице, когато насочването е над
определения по чл. 315 от Кодекса на труда норматив или когато условията на работа на обявеното работно място не отговарят на предписанието на здравния орган, извършил експертизата на работоспособността.
28. (Нова - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) "Сезонна заетост" е заетостта, при която се работи през определени периоди от календарната година и в зависимост от природно-климатичните дадености.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. (1) Създадената с този закон Агенция по заетостта към министъра на труда и социалната политика е правоприемник на Националната служба по заетостта и поема активите и пасивите на
Националната служба по заетостта.
(2) Трудовите правоотношения с работниците и служителите от Националната служба по заетостта се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.
§ 3. Финансовият контрол върху дейността на Агенцията по заетостта се осъществява от Сметната палата и от органите на Държавния вътрешен финансов контрол.
§ 4. Националният статистически институт извършва наблюдения на домакинствата за заетостта и безработицата на работната сила по методика, утвърдена съвместно с министъра на труда и социалната политика.
§ 5. Този закон отменя чл. 1 - 24, чл. 48 - 115, допълнителните разпоредби и преходните и заключителните
разпоредби на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 120 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 123 от 1997 г., бр. 155 от 1998 г., бр. 26, 50, 65, 67, 68, 84 и 110 от 1999 г., бр. 1 от 2000 г. и бр. 25 от 2001 г.).
§ 6. (1) Издадените удостоверения за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа на основание на Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа, приета с Постановление № 103 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 55 от 1998 г.; изм., бр. 5 от 1999 г.), запазват срока на действието си.
(2) След изтичането на срока на валидност на удостоверенията по ал. 1 физическите и юридическите лица
подават заявление по реда на този закон.
(3) Физическите и юридическите лица, получили разрешение за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа на основание на Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа, приета с Постановление № 103 на Министерския съвет от 1998 г., са длъжни да приведат дейността си в съответствие с този закон в срок до 3 месеца от влизането му в сила.
§ 7. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 70 от 1999 г. и бр. 42 от 2001 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 24, ал. 1:
а) точка 1 се изменя така:
"1. желаят да
извършват работа по трудово правоотношение след разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика;";
б) точка 15 се изменя така:
"15. желаят да извършват дейност на свободна практика след разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика в съответствие с чл. 24а;";
в) създава се т. 16:
"16. желаят да извършват дейност с нестопанска цел след разрешение от Министерството на правосъдието при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на вътрешните работи."
2. Член 24а се изменя така:
"Чл. 24а. (1) Чужденец, който желае да пребивава продължително на
територията на Република България с цел извършване на дейност на свободна практика, може да получи виза или разрешение за продължително пребиваване, ако отговаря на законоустановените изисквания за влизане и пребиваване в страната и представи пред дипломатическите и консулските представителства, съответно пред службите за административен контрол на чужденците, следните документи:
1. молба по образец;
2. разрешение за извършване на дейност на свободна практика.
(2) Разрешенията за извършване на дейност на свободна практика се издават от органите на Министерството на труда и социалната политика.
(3) Условията и редът за издаване, отказ и
отнемане на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци се определят с наредба, издадена от министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.
(4) Не се издава виза за продължително пребиваване с цел извършване на дейност на свободна практика на чужденец в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 - 13 и 16.
(5) Чужденците, които отговарят на законоустановените изисквания за извършване на съответната дейност на свободна практика, се освобождават от издаването на разрешение, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна."
3. В чл. 48а, ал. 1
след думите "не изпълни задълженията си по" се добавя "чл. 24а или по".
4. В чл. 53, ал. 1 след думите "а в случаите по" се добавя "чл. 24а и по".
5. В § 1 от допълнителните разпоредби т. 9 се изменя така:
"9. "Дейност на свободна практика" е всяка стопанска дейност, с изключение на дейностите по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 11, осъществявана в лично качество без ангажимент към работодател."
§ 8. (1) Министерският съвет приема правилник за прилагане на закона в 6-месечен срок от влизането му в сила.
(2) Нормативните актове по прилагането на отменените с § 5 разпоредби на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта запазват
действието си, доколкото не противоречат на този закон.
§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2002 г.